Автор: Валентина Добринчева, БТА Следвайте Гласове в ТелеграмСъздадохме много крива пазарна икономика,

Автор: Валентина Добринчева, БТА Следвайте " Гласове " в Телеграм

Създадохме доста крива пазарна стопанска система, в която човек е важен в случай че има повече пари, а не в случай че знае повече и може да даде мъдрости. Необходим е ход напред първо към духовността и културата, с цел да се промени модела на консуматорство, който е едно съвременно дивачество и всеобщо оглупяване. Ние към този момент усещаме, че новото начало се е родило, само че още не го признаваме и не можем да му дадем име. 

Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. Боян Дуранкев, който показа в Икономическия университет във Варна своята нова книга „ Златни мисли за бизнеса “. Тя съдържа максими и афоризми за мениджмънта, маркетинга, връзките с обществеността и рекламата. С изданието той се надява да промени визията на българите за бизнеса като за частник, който се пробва да създава нещо и да печели от него. Широкото международно схващане за бизнес е „ даване на изгоди от хора на хора “, а огромна част от мъдростите в книгата - от Адам Смит и Колю Фичето до ден сегашен, са с апел за морал, сподели още той.

Следва цялото изявление с проф. Дуранкев за същинското значение на думата бизнес и за отношението към него у нас, за потреблението и за опазването на духовността в пазарната стопанска система.

- Тези максими и афоризми дълго време ли са събирани и от какъв брой „ вагона “ книги са?

- Събирани са близо 44 години от времето когато бях студент във втори курс до ден сегашен, като в сборника съвсем 80 % от тях са изцяло непознати на българския четец, тъй като съм ги превеждал от непознати езици. Имам към 35 хиляди книги и още 20 хиляди електронни, което е голямо количество. Не съм чел всички, само че съм се ровил най-малко диагонално в множеството от тях. Максимите в изданието са изключително съвременни, защото бизнесът е богат и цветен. Мисля, че не би могло да се направи книга със златни мисли за медицината или за публицистиката, това ще бъде едно фино издание, тъй като там нещата са почти изяснени, само че се оказва, че бизнесът е извънредно разнолик, толкоз потребен и нездравословен, че дори една такава дебела книга не може да обхване всичко.

- Откога датират максимите и афоризмите?

- Първият, който се е замислил по въпросите, е Аристотел, а има и преди този момент, само че те са напълно инцидентни, не са целеустремено създадени и одобрени. Голяма част от мислите и прелестните афоризми се основават след времената на Ричард Никсън.

Любопитното е, че в България под бизнес се схваща частник, който се пробва да създава нещо и да печели от него. Далаверата е в търговията. Оказва се обаче, че необятното международно схващане за бизнес е „ даване на изгоди от хора на хора “, а не изобщо печелене. Голяма част от мъдростите в книгата - от Адам Смит до ден сегашен, са с апел за честен бизнес, което значи чист. Още Смит вижда, че когато се съберат група предприемачи стартират да приказват за спекулация и основаване на картел и това също го има като откъс в книгата.

- Каква е разликата през годините в схващанията за бизнеса?

- Гениите не са правели разлика сред частен и държавен бизнес, държавната администрация са тълкували също като форма на бизнес, в смисъла „ потребни каузи за хората “. Така че в случай че погледнем 2023 година светът се е трансформирал, само че не постоянно към по-добро. Днес имаме три вида бизнес.

Първият са преобладаващите едносекторни транснационални корпорации. Те са великански и идват не толкоз да влагат, едвам погребат локалния бизнес и да изнесат облагите си в чужбина. Нямаме подозрение, че те не заплащат цент налози, в това число в България. При тях няма налог свръхпечалба, а би трябвало да има по разпоредбите на Европейския съюз (ЕС) и законите на България.

Вторият са многосекторните държавни стопанства - държавните компании. В това отношение водещ е Европейски Съюз и ненапълно Китай. В Европейски Съюз през страната минава над 50 % от брутният вътрешен артикул (БВП), а в България малко над 40 % и повече клоним към едва ръководените държавни стопански системи.

Третият вид са многосекторните транснационални институции като Организация на обединените нации, които се занимават по какъв начин да бъде контролиран и ръководен бизнеса от позиция на световното стопляне, или Европейски Съюз, които дефинират каква да бъде минималната работна заплата и така нататък

Битката е сред тези три великански сътрудници, като към този момент водещи са едносекторните транснационални корпорации, само че може би още не са спечелили цялата война. На този декор отново споделям какъв брой забавно е, че в България се счита, че бизнес значи някой да лъсне ябълка и да се пробва да я продава. 

- Това значи ли, че има доза истина в теориите на конспирацията, че някакви свръхбогати кукловоди дефинират международната политика?

- Това е известното мнение. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц споделя, че корупция по американски значи огромният бизнес да написа законите. Пример за това е субсидирането за развъждане на царевица в Съединени американски щати, защото този закон е прокаран от месопроизводителите, с цел да купуват по-евтина суровина. Навсякъде виждаме корозивна корупция, в това число на равнище Европейски Съюз, която унищожава систематичните връзки и в стопанската система, и в обществото. Тя е видяна от Адам Смит, Джон Стюарт Мил, до Бил Гейтс в наши дни.

- Присъстват ли мъдрости на българи в книгата?

- Позволих си да се обърна към сътрудници и дружно да преровим и да потърсим мисли, като някои са включени в тази книга, а други ще влязат в идващото издание. Най-хубавата е на един популярен предприемач и той е българин. Това е Колю Фичето, който споделя: „ Стройте за епохи, освен за пари, само че и за популярност и чест на майстора “. Той основава изгоди, богатства за хората и не се хвали с парите си, а с продуктите и резултата. Няма различен подобен, той е жалон, фар, образец за всички останали. За страдание той остава като Еверест, до момента в който множеството предприемачи са като дребни приятни морски талази през лятото.

Присъства и Атанас Буров с неговите ненапълно брутални изявления за държанието на предприемачите, записани от Михаил Топалов. В книгата има към 40 цитата на млади българи, тъй като се оказа, че имаме страхотни мислители и измежду тях е ректорът на Икономическия университет във Варна Евгени Станимиров. Всички те са доста истински и прелестно четивни. Това е книга, която се чете най-малко две години по малко, по лъжичка, не трябва лекарството да се изгълта на екс. Най-хубавото е, че читателите ще се смеят доста на мислите, в това число на българските създатели. От друга страна книгата е търсена, тъй като постоянно на занятия се дава на студентите мисъл, която да оборят или да потвърдят и се получават чудесни полемики.

- Кои са огромните международни имена, които цитирате?

- Има един създател, който се учи от всички възпитаници, само че те още не го схващат, а възрастните не го четат, тъй като мислят, че са го разбрали като възпитаници. Това е Екзюпери, съгласно който огромна част от предприемачите единствено вършат сметки по какъв начин да печелят и предостатъчно да потриват ръце.

Най-моралният от всички е Адам Смит, който у нас е известен с по-слабата си книга „ Богатството на народите “, а най-хубавата му е „ Теория на моралните усеща “, която е преработвал и издавал пет пъти. Той твърди, че бизнесът би трябвало да бъде честен както към заетите в компанията, по този начин и към крайните консуматори. Това в България не се загатва, приказва се единствено за „ търсене и предложение “, което и папагал може да каже.

- Разбират ли от бизнес управленците?

- Малко са. Повечето от тях влизат в държавния бизнес и след няколко минути почват да се учудват какво би трябвало да вършат. Интересното е, че до момента в който бизнесът чака оценка от клиентите, държавникът чака оценка извън, зад границата и малко гледа към така наречен „ дребен човек “ на Чарлс Чаплин, който е най-съществен съгласно всички гении. „ Последният човек “ би трябвало да се пояснява като единственият човек, а не като дребен и безпаричен човек. Пределно ясно е, че моралът и намаляването на неравенството е форма на развиване и поощряване на икономическия напредък. Има в книгата ми мисли, които поддържат тази теза и те са на класици като Питър Дракър, Филип Котлър, Тед Левит, само че и на политици. Поучително е този труд да се чете и от държавници, тъй като една книга повече е един грам разум повече.

- Смятате ли, че можете с тази сбирка от златни мисли да преобърнете мнението за бизнеса у нас?

- Това е вторият прикрит смисъл, тъй като единствено блян към облагата отстрани тезата на Колю Фичето. Има една книга, която се споделя „ Краят на историята или последният човек “. Настъпил е краят, бизнесът цъфти, хората ядат от ден на ден кебапчета и пият все по-хубава бира. Оказва се, че светът не е квалифициран за такова нещо. Изследванията на Даниел Канеман и други демонстрират, че човек има три цели: да задоволи първичните си потребности, да има повече от другите и да се издигне на по-високо диференциално равнище от близките. Това се демонстрира и у нас, българинът не е толкоз друг, само че има прерогативи. Според едно ново проучване най-потиснат чиновник е японецът, а при българите има повече колективизъм в сравнение с индивидуализъм и тук можем да поговорим с шефа си за разлика от там. Ние още не оценяваме какъв брой сме добре в някои връзки и се вайкаме в непрестанно търсене по кое време ще настигнем другите, а тази теза на догонване е на Хрушчов, не е наша. Трябва да ценим това, което имаме, и да натрупваме най-много посредством децата.

- Какво докара до това консуматорство след измененията у нас?

- След 1991 година обещанието беше от социалистическа стопанска система да се превърнем в пазарна и всеки да си има личен парцел, в който да гъмжи от техника, с две-три коли начело и всички чакаха проливен дъжд от богатства и артикули. Сега го имаме и разбираме какъв брой неща сме изгубили, гледайки руините на учебните заведения на доста места, познавайки опазването на здравето, което се е трансформирало в пазарене, образованието, в което към момента най-важни са оценките, а не познанието и аналитичното мислене. Много крива пазарна стопанска система създадохме, а след влизането в Европейски Съюз тя се трансформира в стопанска система на приятелите и се финансизира, което значи, че човек е повече човек в случай че има повече пари и по-хубава кола. Тоест човек, който знае повече и може да даде мъдрости не е толкоз потребен и популярен, колкото футболист, който може да вкара два гола в непознатата врата.

- Има ли връщане обратно?

- Не връщане обратно, а ход напред първо към духовността и културата, тъй като човек може да мине през днешния ден без три пържоли, само че в случай че мине месеца без три книги е духовно ощетен. Ако не познава музиката и други изкуства, той се трансформира в един елементарен потребител, за който само може да се каже най-после какъв брой добър човек беше, успяваше да печели и да употребява яката. Ето този модел би трябвало да се попромени, той е жесток, безчовечен, едно съвременно дивачество и всеобщо оглупяване. Дано да има придвижване напред, само че както се споделя, когато се стигне до някоя сериозна точка има ново начало. Ние към този момент усещаме, че новото се е родило, само че още не го признаваме и не можем да му дадем име. 

Боян Дуранкев е приключил компетентност „ Стратегическо обмисляне “, специализирал е в Русия, Германия, Чехия и Съединени американски щати. Доктор по стопанска система и професор от ВАК, преподавал е и преподава в доста университети. Три пъти е избиран за Професор №1 на УНСС, бил е ръководител на Съвета на старейшините на висшето образователно заведение. Автор е на над 300 монографии, учебници, студии, публикации и отчети на интернационалните конференции по глобалистика, стратегическо обмисляне и маркетинг. Член е на American Marketing Association, New York Academy of Sciences, National Geographic, зам.-председател на Българската асоциация по маркетинг, член на Борда на Superbrands Bulgaria. През 2022 година придобива купата Professor Emeritus.

Инфо: Българска телеграфна агенция